Постановката „Ревизор“ от Н.В. Гогол ще гледаме отново тази вечер на голямата сцена на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик, това бе и поводът за срещата с медиите на директора на театъра Григор Антонов, режисьорът Гаро Ашикян, изпълнителят на главната роля Димитър Баненкин, сценографът Никола Маринов и актьорът – доайен Александър Синеморски, който изпълнява ролята на прислужника на Хлестаков в спектакъла. Пресконференцията се състоя в изцяло реновираната зала „Катя Паскалева“.
„Нашата работа е толкова дейтайлна, че ако започна да изреждам какво се случи от началото на пиесата списъкът ще бъде много дълъг. За мене беше много интересна работата с актьора Баненкин, това ни е първата среща на сцената и можем да говорим, че във всеки един аспект на тази роля, по някакъв начин той надскочи моите очаквания.“ – заяви Гаро Ашикян. „Трупата е една хомогенна част и аз гледам на нея като на едно цяло, когато някой се справя добре, то се отразява на всички, то е заразително. Това беше един много приятен процес, групата ни беше разнородна, не всички се познавахме, имаше един лек момент на опознаване в началото. Страшни сътресения по пътя на създаването на тази творба не сме имали.“ – допълни Ашикян.
„Кастингът в една пиеса е 70% от успеха на пиесата, самият кастинг е толкова добър и така пасват хората в ролите си, че е направо страшно. Искам да благодаря и на ръководството на театъра и на Гаро Ашикян, че ни събра след толкова години, защото аз и като млад актьор съм бил тук, като дете съм играл в „Януари“ на Крикор Азарян. И съм роден тука в града, живея буквално на сто метра от тука, зад Пощата, така че Пазарджик е много важен за мен. Когато Гаро ми се обади, аз много се развълнувах, защото това е класическа роля. Имал съм един монолог на Гогол, като кандидат – студент за ВИТИЗ. От „Записките на един луд“, тогава съм си мислил, че много зная и си казах, ще го взема този монолог и ще го направя. Колко му е? Гогол? Нищо работа. Но ето Гогол се оказа гений. Колко хора поставят Шекспир? Колко хора поставят Гогол? Това е нещо, с което се сблъскваш, нещо, което ти идва и трябва да се пребориш с него. Аз приех с радост и след това ми се обади Гришата (б.а. директорът на Театъра Григор Антонов)така започнахме.“ – заяви изпълнителят на главната роля Димитър Баненкин. „Сблъсках се с много приятни хора, въобще целият репитиционен период беше изключителен, не съм се надявал, че мога да преживея такова нещо в театъра. Това е. Беше много хубаво. И съм безкрайно благодарен на целия състав. Най-вече на Гаро, със Сашо Пасков се познаваме от преди да станем артисти.“
„Бяхме заедно в трупата към Младежкия дом, с ръководител Георги Стоилов, светла му памет и участвахме в едно представление „Чудесната тройка“, мен тогава ме препоръча тогавашния директор на Пазарджишкия театър.“ – разказа Александър Пасков. „При нас има принцип, когато едно представление стане – артистите са много добри, ако не стане – режисьорът е много слаб. Искам да се присъединим към създаването на този спектакъл, да благодарим на ръководството – на Григор, за ансамбъла, който успя да създаде през тези вече три сезона и си позволяваме дръзко да посягаме на Шекспир, на Гогол, не само да посягаме, но и да успяваме в реализацията. Това наистина е показателно за това, че тази трупа е балансирана и с мощен творчески потенциал, в която младите попълнения са талантливи и амбициозни, и се вписват органично. Тази трупа е за завиждане от много по-големи театри, с много по-големи трупи от нашата.“ – каза Пасков.
Димитър Баненкин подчерта и това, че не е гледал умишлено други представления на „Ревизор“ за да не се повлияе за образа, който той изгражда.
Оценката на пазарджишката публика за пиесата е, че тя е надминала очакванията, а това се дължи на великолепно подбраният актьорски състав, както и всички „невидими за зрителя“ помагачи, като авторът на костюмите – Елена Иванова, сценографът Никола Маринов, озвучителят Йордан Василев, осветителят Лука Лютов. Представлението е класическо и това притеснява целия екип първоначално, защото зрителят е доста поразглезен и рядко издържа повече от час и половина в театралната зала. Спектакълът е с времетраене от три часа и има антракт. Но на премиерното представление цялата публика се връща в залата, а аплодисментите не стихват.
В личен разговор сценографът Никола Маринов разказа, че участието му в този екип не е било предвидено. Вместо него сценографията е трябвало да направи Марин Маринов, който е искал чрез постановката да направи своя бенефис, но тогава дойде коронавирусът и пиесата не бе осъществена. Тя стана факт само преди месец, а Никола посвещава своята работа в нея на своя баща.
Тази вечер: Премиерата на „Ревизор“ под режисурата на Гаро Ашикян
Личности: Актьорът Димитър Баненкин от „Мехкемето“ до Мюнхен и назад
